May 18, 2010, 5:31 PM

Сънят ми 

  Poetry » Love
601 0 1

Сънят се връща в главата ми.

Докосва ме с утринна тъга.

И като капчица роса в тревата

се настанява трайно в моята душа.

 

Понася ме над древните простори,

изпълнени със слънце и мечти.

Усмихва се и тихичко говори,

обещава пролет, трепетно звучи.

 

Поглежда ме с поглед на момиче,

забравило за своята мечта.

Празнувайки с женската си същност,

оповестявайки пред себе си – света.

 

В миг мечтата се превръща в късче

от среднощна песен на щурец.

И някак си забравила за вкъщи,

сънят превръща те в нов творец.

© Валентина Недялкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В миг мечтата се превръща в късче
    от среднощна песен на щурец.
    И някак си забравила за вкъщи,
    сънят превръща те в нов творец.

    Мелодичен и истински стих!
    Сънят понякога е прозорец към едно ново утре..
    Поздрави!
Random works
: ??:??