18 мая 2010 г., 17:31
Сънят ми
Сънят се връща в главата ми.
Докосва ме с утринна тъга.
И като капчица роса в тревата
се настанява трайно в моята душа.
Понася ме над древните простори,
изпълнени със слънце и мечти.
Усмихва се и тихичко говори,
обещава пролет, трепетно звучи.
Поглежда ме с поглед на момиче,
забравило за своята мечта.
Празнувайки с женската си същност,
оповестявайки пред себе си – света. ...
Докосва ме с утринна тъга.
И като капчица роса в тревата
се настанява трайно в моята душа.
Понася ме над древните простори,
изпълнени със слънце и мечти.
Усмихва се и тихичко говори,
обещава пролет, трепетно звучи.
Поглежда ме с поглед на момиче,
забравило за своята мечта.
Празнувайки с женската си същност,
оповестявайки пред себе си – света. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентина Недялкова Все права защищены
Предложения
-
-
Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
