18 may 2010, 17:31

Сънят ми 

  Poesía » De amor
623 0 1

Сънят се връща в главата ми.

Докосва ме с утринна тъга.

И като капчица роса в тревата

се настанява трайно в моята душа.

 

Понася ме над древните простори,

изпълнени със слънце и мечти.

Усмихва се и тихичко говори,

обещава пролет, трепетно звучи.

 

Поглежда ме с поглед на момиче,

забравило за своята мечта.

Празнувайки с женската си същност,

оповестявайки пред себе си – света.

 

В миг мечтата се превръща в късче

от среднощна песен на щурец.

И някак си забравила за вкъщи,

сънят превръща те в нов творец.

© Валентина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В миг мечтата се превръща в късче
    от среднощна песен на щурец.
    И някак си забравила за вкъщи,
    сънят превръща те в нов творец.

    Мелодичен и истински стих!
    Сънят понякога е прозорец към едно ново утре..
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??