Сърцата, паднали в погром

Dec 1, 2009, 12:28 AM

Poetry » Love

681 0 4

В обвивката на здрача късен
оставям те да се родиш,
да чистиш вятъра покрусен -
той бавно милва те да спиш…
Тъй сънена и непокорна,
замислена за някой миг,
разбиваш глинената стомна
с отчаяно-любовен вик…
Поставяш своите идеали
на звездния си небосклон,
тишината ти така ги гали -
сърцата, паднали в погром…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сърцата, паднали в погром

Искате да прочетете повече?

Random works