Сърцата, паднали в погром

1 dic 2009, 0:28

Poesía » De amor

617 0 4

В обвивката на здрача късен

оставям те да се родиш,

да чистиш вятъра покрусен -

той бавно милва те да спиш…

Тъй сънена и непокорна,

замислена за някой миг,

разбиваш глинената стомна

с отчаяно-любовен вик…

Поставяш своите идеали

на звездния си небосклон,

тишината ти така ги гали -

сърцата, паднали в погром…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.