ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
May 19, 2010, 11:18 PM

Сърце 

  Poetry » Love
756 0 3

 

 

 

 

 

 

 

Без пристан

                         бурята в душата...

 

Ковчег,

            заровен във лъжата

 

на две възлюбени ръце.

 

 

Сякаш винаги

                         е бил човекът

 

края

          на оназ пътека,

 

чийто път е все Сърце.

 

 

А тъгата,

             криела се е във играта,

 

във която

                      любовта е без позлата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??