19 may 2010, 23:18

Сърце 

  Poesía » De amor
757 0 3

 

 

 

 

 

 

 

Без пристан

                         бурята в душата...

 

Ковчег,

            заровен във лъжата

 

на две възлюбени ръце.

 

 

Сякаш винаги

                         е бил човекът

 

края

          на оназ пътека,

 

чийто път е все Сърце.

 

 

А тъгата,

             криела се е във играта,

 

във която

                      любовта е без позлата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??