Без пристан
бурята в душата...
Ковчег,
заровен във лъжата
на две възлюбени ръце.
Сякаш винаги
е бил човекът
края
на оназ пътека,
чийто път е все Сърце.
А тъгата,
криела се е във играта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.