19 мая 2010 г., 23:18

Сърце 

  Поэзия » Любовная
835 0 3
Без пристан
бурята в душата...
Ковчег,
заровен във лъжата
на две възлюбени ръце.
Сякаш винаги
е бил човекът
края
на оназ пътека,
чийто път е все Сърце.
А тъгата,
криела се е във играта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тодоров Все права защищены

Предложения
: ??:??