Отново за Мария. Ала другата.
Онази, ежедневната - във кухнята,
която денем си говори като лудите
с фантома на надеждите си рухнали.
И не е майка на Исус от плевнята -
синът ù по затворите протрива нарове,
додето тя - безименна, в бордеите -
изкарва за насъщния по барове.
Мъжете във живота ù са мръсни,
със вкиснал дъх на тъмно бирено.
Една звезда от нощите ù късни
я вижда само. На прибиране. ...