Jun 22, 2015, 7:38 AM

там 

  Poetry
344 0 3

 

край мътната река

която вечно влива се в морето

поставила е нечия ръка

скамейка за да отпочива там небето

от земните дела от сблъсъка

на “правилно” и “грешно”

заета да препуска мисълта

по пътищата на съдбата

не седна там да поговорят

с него нашите сърца

все времето оскъдно ни притиска

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??