22 jun 2015, 7:38

там 

  Poesía
346 0 3

 

край мътната река

която вечно влива се в морето

поставила е нечия ръка

скамейка за да отпочива там небето

от земните дела от сблъсъка

на “правилно” и “грешно”

заета да препуска мисълта

по пътищата на съдбата

не седна там да поговорят

с него нашите сърца

все времето оскъдно ни притиска

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??