край мътната река
която вечно влива се в морето
поставила е нечия ръка
скамейка за да отпочива там небето
от земните дела от сблъсъка
на “правилно” и “грешно”
заета да препуска мисълта
по пътищата на съдбата
не седна там да поговорят
с него нашите сърца
…
все времето оскъдно ни притиска
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены