22 июн. 2015 г., 07:38

там 

  Поэзия
345 0 3

 

край мътната река

която вечно влива се в морето

поставила е нечия ръка

скамейка за да отпочива там небето

от земните дела от сблъсъка

на “правилно” и “грешно”

заета да препуска мисълта

по пътищата на съдбата

не седна там да поговорят

с него нашите сърца

все времето оскъдно ни притиска

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??