Sep 25, 2012, 11:28 PM

Ти си... 

  Poetry » Love
1038 0 12
Ти си безумица привличане,
изгубена във ореол
на истинското ми обичане,
блестящо в капка слъзна сол...
Ти си вретеното на огъня,
със нишка във безкрайността,
тъчеш от мигове отронени
килим, със шарки на страстта...
Ти си пулсарът във гърдите ми
и слънчевият ми загар,
енигма, разтопила дните ми
във танц на чувствен нестинар... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??