25 сент. 2012 г., 23:28

Ти си... 

  Поэзия » Любовная
1003 0 12

Ти си безумица  привличане,

изгубена във  ореол

на  истинското ми обичане,

блестящо  в капка  слъзна сол...

 

Ти  си  вретеното на огъня,

със нишка във безкрайността,

тъчеш от  мигове отронени

килим,  със шарки  на страстта...

 

Ти си пулсарът във гърдите ми

и слънчевият ми загар,

енигма, разтопила  дните  ми

във танц на чувствен  нестинар...

 

Ти си разпятие от истини  -

икона си от жива плът,

и  Бог от мен ако те иска -

на дяволи да ме дадат...

 

Ти си частица изкушение -

предверие към  светове

за мъжкото ми неспасение

и жадните ми грехове...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??