25 sept 2012, 23:28

Ти си... 

  Poesía » De amor
1039 0 12
Ти си безумица привличане,
изгубена във ореол
на истинското ми обичане,
блестящо в капка слъзна сол...
Ти си вретеното на огъня,
със нишка във безкрайността,
тъчеш от мигове отронени
килим, със шарки на страстта...
Ти си пулсарът във гърдите ми
и слънчевият ми загар,
енигма, разтопила дните ми
във танц на чувствен нестинар... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??