Ти си блед, и не че е бледа твойта кожа,
ами сърцето ми отказа вечно да търпи.
Избледня така и блясъкът от ножа,
с който ме прободе и остави рана да кърви.
Тече кръвта ми по колона от седефен гипс -
тече, но продължава, не изтича.
Като сок от нар излива се към Стикс
и се по пясъчната маса бавно, мудно стича.
Избледня за мен, ти принце на зората!
Превърна се във фигура от мрамор твърд и бял.
Реклѝ са мойрите - такава ти била съдбата -
да си все забравен и обгърнат от ...