Ти си блед, и не че е бледа твойта кожа, 

ами сърцето ми отказа вечно да търпи.

Избледня така и блясъкът от ножа, 

с който ме прободе и остави рана да кърви.

Тече кръвта ми по колона от седефен гипс -

тече, но продължава, не изтича.

Като сок от нар излива се към Стикс

и се по пясъчната маса бавно, мудно стича.

Избледня за мен, ти принце на зората!

Превърна се във фигура от мрамор твърд и бял.

Реклѝ са мойрите - такава ти била съдбата -

да си все забравен и обгърнат от

печал!