May 10, 2016, 2:23 PM  

Ти си тая... 

  Poetry » Love
296 0 5

Смути ми тя съня среднощен –

нечакана при мен дойде.

И като вятър – в сила мощен,

така акъла тя ми взе,

 

че аз объркан се залутах

по тез разцъфнали поля.

В смехът ѝ мълком се заслушах

и звънка песен ме заля.

 

Поисках цвят да ѝ откъсна –

букет за нея да стъкмя.

Поисках слънцето да лъсна,

но то пред нея онемя.

 

И аз загубих мъжко слово,

сърцето някак ми се сви...

И тази нощ, като олово

от блясъка ѝ се взриви.

 

И се събудих в малка стая,

огрян от слънчевото вън

със мисълта, че Ти си тая,

която идваш в моя сън.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??