10 may 2016, 14:23  

Ти си тая... 

  Poesía » De amor
327 0 5
Смути ми тя съня среднощен –
нечакана при мен дойде.
И като вятър – в сила мощен,
така акъла тя ми взе,
че аз объркан се залутах
по тез разцъфнали поля.
В смехът ѝ мълком се заслушах
и звънка песен ме заля.
Поисках цвят да ѝ откъсна –
букет за нея да стъкмя.
Поисках слънцето да лъсна,
но то пред нея онемя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??