koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
10 may 2016, 14:23  

Ти си тая... 

  Poesía » De amor
299 0 5

Смути ми тя съня среднощен –

нечакана при мен дойде.

И като вятър – в сила мощен,

така акъла тя ми взе,

 

че аз объркан се залутах

по тез разцъфнали поля.

В смехът ѝ мълком се заслушах

и звънка песен ме заля.

 

Поисках цвят да ѝ откъсна –

букет за нея да стъкмя.

Поисках слънцето да лъсна,

но то пред нея онемя.

 

И аз загубих мъжко слово,

сърцето някак ми се сви...

И тази нощ, като олово

от блясъка ѝ се взриви.

 

И се събудих в малка стая,

огрян от слънчевото вън

със мисълта, че Ти си тая,

която идваш в моя сън.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??