10.05.2016 г., 14:23 ч.  

Ти си тая... 

  Поезия » Любовна
4.8 (6)
348 0 5
Смути ми тя съня среднощен –
нечакана при мен дойде.
И като вятър – в сила мощен,
така акъла тя ми взе,
че аз объркан се залутах
по тез разцъфнали поля.
В смехът ѝ мълком се заслушах
и звънка песен ме заля.
Поисках цвят да ѝ откъсна –
букет за нея да стъкмя.
Поисках слънцето да лъсна,
но то пред нея онемя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
  • Човек е по рождение орисан заченат в обич, обич да роди. Във всяка обич е заложен смисъл – да продъл...
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...

Още произведения »