Sep 19, 2021, 9:07 PM
Тимшел
277
0
0
Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам,
но пътека обратна намирам
към сърцето, което е храм
за добрите дела на всемира.
Аз обичам света ни голям!
Той наднича зад всякое дело.
Той е празно шише на пиян
и е чѐдо, към вкъщи поело. ...
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам,
но пътека обратна намирам
към сърцето, което е храм
за добрите дела на всемира.
Аз обичам света ни голям!
Той наднича зад всякое дело.
Той е празно шише на пиян
и е чѐдо, към вкъщи поело. ...
© Димитър Драганов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
