Sep 19, 2021, 9:07 PM

Тимшел 

  Poetry
239 0 0

Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.

Аз се губя – изплашен и сам,
но пътека обратна намирам
към сърцето, което е храм
за добрите дела на всемира.
  
Аз обичам света ни голям!
Той наднича зад всякое дело.
Той е празно шише на пиян
и е чѐдо, към вкъщи поело.

Той е птиче по време на лов
и куршуми на люде немирни.
Аз Избирам да давам Любов
до зенита на дните ефирни.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??