Тимшел

19 сент. 2021 г., 21:07

Поэзия

278 0 0

Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам,
но пътека обратна намирам
към сърцето, което е храм
за добрите дела на всемира.
Аз обичам света ни голям!
Той наднича зад всякое дело.
Той е празно шише на пиян
и е чѐдо, към вкъщи поело. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тимшел

Искате да прочетете повече?

Предложения