19.09.2021 г., 21:07 ч.
Тимшел
276
0
0
Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам,
но пътека обратна намирам
към сърцето, което е храм
за добрите дела на всемира.
Аз обичам света ни голям!
Той наднича зад всякое дело.
Той е празно шише на пиян
и е чѐдо, към вкъщи поело. ...
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам,
но пътека обратна намирам
към сърцето, което е храм
за добрите дела на всемира.
Аз обичам света ни голям!
Той наднича зад всякое дело.
Той е празно шише на пиян
и е чѐдо, към вкъщи поело. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитър Драганов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
