Dec 30, 2009, 1:22 AM

Тишина 

  Poetry » Other
1413 1 9

Дъждът на вечната надежда

отмива пак посърналия страх

роден след залеза на чувства

превърнали се в пепел прах

 

И спомени красиви в мрака

пронизват с лък душата плаха

пред зейналите порти на съдбата

изгрява самотата като утрин блага

© Дарина Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??