30.12.2009 г., 1:22 ч.

Тишина 

  Поезия » Друга
1350 1 9

Дъждът на вечната надежда

отмива пак посърналия страх

роден след залеза на чувства

превърнали се в пепел прах

 

И спомени красиви в мрака

пронизват с лък душата плаха

пред зейналите порти на съдбата

изгрява самотата като утрин блага

© Дарина Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??