30 дек. 2009 г., 01:22

Тишина 

  Поэзия » Другая
1349 1 9

Дъждът на вечната надежда

отмива пак посърналия страх

роден след залеза на чувства

превърнали се в пепел прах

 

И спомени красиви в мрака

пронизват с лък душата плаха

пред зейналите порти на съдбата

изгрява самотата като утрин блага

© Дарина Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??