Тишина, а в нея мисълта будува...
Сърцето свито в самота ревнива.
Умът опитва се да плува,
но къде ли... Всичко е лъжа.
Тишина която веч' спокойствие
не дава... Тишина която наранява.
Питам се какво да сторя!?
Отново пак да продължа.
За първи път, боли ме...
Истината ли да кажа аз...
Или просто да си замълча.
За нейната лъжа бодлива.