Тишина

aap (Ангел)
929 3610

Mar 23, 2017, 12:18 AM

Poetry

279 1 7

Тишина, а в нея мисълта будува...

Сърцето свито в самота ревнива.

Умът опитва се да плува,

но къде ли... Всичко е лъжа.

Тишина която веч' спокойствие

не дава... Тишина която наранява.

Питам се какво да сторя!?

Отново пак да продължа.

За първи път, боли ме...

Истината ли да кажа аз...

Или просто да си замълча.

За нейната лъжа бодлива.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aap (Ангел)

2017-03-27T07:20:41+03:00

Успешна нова седмица Силве!До нови!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-26T22:41:31+03:00

Хареса ми!
aap (Ангел)

2017-03-25T19:19:36+02:00

Много се радвам че споделихте стиха ми!Васе☺,Гавраиле ☺!Хубава вечер!!!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-03-25T13:09:06+02:00

Една наранена Тишина,която жадува за Истината.Иначе Лъжата ще тържествува.
Поздрав!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-24T14:52:38+02:00

Само истината. Поздрави!
aap (Ангел)

2017-03-23T11:04:31+02:00

Благодаря ти Веси за приятелството и подкрепата!До нови мила!☺
Веси_Еси (Еси)

2017-03-23T10:50:31+02:00

Истината е за предпочитане пред лъжата. Така или иначе рано или късно излиза наяве. Много ми хареса стихът ти, Ачо, за което искрено те поздравявам!