Тишина

aap (Ангел)
929 3610

23 mar 2017, 0:18

Poesía

281 1 7

Тишина, а в нея мисълта будува...

Сърцето свито в самота ревнива.

Умът опитва се да плува,

но къде ли... Всичко е лъжа.

Тишина която веч' спокойствие

не дава... Тишина която наранява.

Питам се какво да сторя!?

Отново пак да продължа.

За първи път, боли ме...

Истината ли да кажа аз...

Или просто да си замълча.

За нейната лъжа бодлива.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2017-03-27T07:20:41+03:00

Успешна нова седмица Силве!До нови!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-26T22:41:31+03:00

Хареса ми!
aap (Ангел)

2017-03-25T19:19:36+02:00

Много се радвам че споделихте стиха ми!Васе☺,Гавраиле ☺!Хубава вечер!!!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-03-25T13:09:06+02:00

Една наранена Тишина,която жадува за Истината.Иначе Лъжата ще тържествува.
Поздрав!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-24T14:52:38+02:00

Само истината. Поздрави!
aap (Ангел)

2017-03-23T11:04:31+02:00

Благодаря ти Веси за приятелството и подкрепата!До нови мила!☺
Веси_Еси (Еси)

2017-03-23T10:50:31+02:00

Истината е за предпочитане пред лъжата. Така или иначе рано или късно излиза наяве. Много ми хареса стихът ти, Ачо, за което искрено те поздравявам!