aap (Ангел)
929 3610
23.03.2017 г., 0:18 ч.

Тишина 

  Поезия
280 1 7

Тишина, а в нея мисълта будува...

Сърцето свито в самота ревнива.

Умът опитва се да плува,

но къде ли... Всичко е лъжа.

 

Тишина която веч' спокойствие 

не дава... Тишина която наранява.

Питам се какво да сторя!?

Отново пак да продължа.

 

За първи път, боли ме...

Истината ли да кажа аз...

Или просто да си замълча.

За нейната лъжа бодлива.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Успешна нова седмица Силве!До нови!
  • Хареса ми!
  • Много се радвам че споделихте стиха ми!Васе☺,Гавраиле ☺!Хубава вечер!!!
  • Една наранена Тишина,която жадува за Истината.Иначе Лъжата ще тържествува.
    Поздрав!
  • Само истината. Поздрави!
  • Благодаря ти Веси за приятелството и подкрепата!До нови мила!☺
  • Истината е за предпочитане пред лъжата. Така или иначе рано или късно излиза наяве. Много ми хареса стихът ти, Ачо, за което искрено те поздравявам!
Предложения
: ??:??