Jul 21, 2019, 9:12 PM

Тишина 

  Poetry » Other
422 0 0

Душите ни са тъй самотни, 
а вътре празно, тишина! 
Пръснати са на парчета, 
като счупени стъкла!

 

Живот от нужди непотребни,
живот обвит в суета, 
Живота ни дарява Утро, 
но и го взема с вечерта!

 

Живеем да, но живи ли сме
щом в душите тишина,
а очите не проглеждат,
виждат всичко в тъмнина!

 

Не стой на онзи бряг самотен 
там е пусто, казаа тя! 
Не стой, не гледай в тишината
ще ти донесе тъга!

 

Излез, живей, граби живота
и без това е кратък той. 
Излез, движи се и създавай
Не гледай празно, там не стой!

 

Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина! 
Не се погубвай там, самотник
тук те чака светлина!

© Иван Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??