Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина!
Пръснати са на парчета,
като счупени стъкла!
Живот от нужди непотребни,
живот обвит в суета,
Живота ни дарява Утро,
но и го взема с вечерта!
Живеем да, но живи ли сме
щом в душите тишина,
а очите не проглеждат,
виждат всичко в тъмнина!
Не стой на онзи бряг самотен
там е пусто, казаа тя!
Не стой, не гледай в тишината
ще ти донесе тъга!
Излез, живей, граби живота
и без това е кратък той.
Излез, движи се и създавай
Не гледай празно, там не стой!
Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина!
Не се погубвай там, самотник
тук те чака светлина!
© Иван Георгиев Todos los derechos reservados