Душите ни са тъй самотни, 
а вътре празно, тишина! 
Пръснати са на парчета, 
като счупени стъкла!

Живот от нужди непотребни,
живот обвит в суета, 
Живота ни дарява Утро, 
но и го взема с вечерта!

Живеем да, но живи ли сме
щом в душите тишина,
а очите не проглеждат,
виждат всичко в тъмнина!

Не стой на онзи бряг самотен 
там е пусто, казаа тя! 
Не стой, не гледай в тишината
ще ти донесе тъга!

Излез, живей, граби живота
и без това е кратък той. 
Излез, движи се и създавай
Не гледай празно, там не стой!

Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина! 
Не се погубвай там, самотник
тук те чака светлина!