Handzhieva (Дияна Ханджиева)
54 15
Mar 23, 2013, 11:56 AM  

То, времето… 

  Poetry » Love
883 0 6

Стъпка по стъпка, по палец, по дъх

сливаш в окръжности тази реалност.   

Дълго пропадахме, търсехме връх...          

Смешно ми стана - баналност.

 

Тъжно, по-тъжно, брутално дори

стъпквахме зъзнещо своята прежност.

Някой, там някъде, нещо створи,        

тръпнеше  сам в безнадеждност.

 

Капка по капка, по мисъл, по стих

облакът-време дъждовно отлитна.

Ти ми доказваше, аз си спестих 

празната злост, монолитна.

 

Тихо, по-тихо, в мечти, шепнешком

в нас водопадите страстни заспаха.

Срещнаха с грохот деня-вълнолом,

в отлив десници вкопаха.

 

Дума по дума, по клепка, по зов

нещо в сърцата отровени стана.

Може с годините, тази любов

смигна беззъбо засмяна.

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??