23 мар. 2013 г., 11:56  

То, времето… 

  Поэзия » Любовная
983 0 6
Стъпка по стъпка, по палец, по дъх
сливаш в окръжности тази реалност.
Дълго пропадахме, търсехме връх...
Смешно ми стана - баналност.
Тъжно, по-тъжно, брутално дори
стъпквахме зъзнещо своята прежност.
Някой, там някъде, нещо створи,
тръпнеше сам в безнадеждност.
Капка по капка, по мисъл, по стих
облакът-време дъждовно отлитна.
Ти ми доказваше, аз си спестих
празната злост, монолитна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??