Handzhieva (Дияна Ханджиева)
54 15
23 mar 2013, 11:56  

То, времето… 

  Poesía » De amor
884 0 6

Стъпка по стъпка, по палец, по дъх

сливаш в окръжности тази реалност.   

Дълго пропадахме, търсехме връх...          

Смешно ми стана - баналност.

 

Тъжно, по-тъжно, брутално дори

стъпквахме зъзнещо своята прежност.

Някой, там някъде, нещо створи,        

тръпнеше  сам в безнадеждност.

 

Капка по капка, по мисъл, по стих

облакът-време дъждовно отлитна.

Ти ми доказваше, аз си спестих 

празната злост, монолитна.

 

Тихо, по-тихо, в мечти, шепнешком

в нас водопадите страстни заспаха.

Срещнаха с грохот деня-вълнолом,

в отлив десници вкопаха.

 

Дума по дума, по клепка, по зов

нещо в сърцата отровени стана.

Може с годините, тази любов

смигна беззъбо засмяна.

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??