Feb 28, 2017, 10:42 PM

Точица 

  Poetry
374 3 6

Замита вятърът листата

по улици и тротоари.

Ненужни са и ги подмята.

Ненужното не пари.

 

Ненужното се отминава,

така –  съвсем небрежно.

Ненужното  мълчи в забрава,

мълчи до безнадежност.

 

И само някоя въздишка

напомня, че го има.

То нищо никога не иска

и в него винаги е зима.

 

Безплътно в лятото студува

и става точица полека,

но нощем винаги сънува

светулки малки и щурчета.

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??