28 feb 2017, 22:42

Точица 

  Poesía
373 3 6

Замита вятърът листата

по улици и тротоари.

Ненужни са и ги подмята.

Ненужното не пари.

 

Ненужното се отминава,

така –  съвсем небрежно.

Ненужното  мълчи в забрава,

мълчи до безнадежност.

 

И само някоя въздишка

напомня, че го има.

То нищо никога не иска

и в него винаги е зима.

 

Безплътно в лятото студува

и става точица полека,

но нощем винаги сънува

светулки малки и щурчета.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??