Траур

Apr 24, 2014, 11:17 AM

Poetry

495 0 1

Мъката и болката
не стихват в душата,
очите ни се изпълват със сълзи,
разбираме за жалост ний тогава,
човек любим сме изгубили уви,
душата ни от себе си е дала,
някъде в мрака там,
нещо скъпо и безценно,
нещо обичано и драгоценно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Траур

Want to read more?

Random works