24.04.2014 г., 11:17 ч.

Траур 

  Поезия
436 0 1

Мъката и болката

не стихват в душата,

очите ни се изпълват със сълзи,

разбираме за жалост ний тогава,

човек любим сме изгубили уви,

душата ни от себе си е дала,

някъде в мрака там,

нещо скъпо и безценно,

нещо обичано и драгоценно.

© Никола Диманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??