Траур

24 abr 2014, 11:17

Poesía

497 0 1

Мъката и болката
не стихват в душата,
очите ни се изпълват със сълзи,
разбираме за жалост ний тогава,
човек любим сме изгубили уви,
душата ни от себе си е дала,
някъде в мрака там,
нещо скъпо и безценно,
нещо обичано и драгоценно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Траур

Искате да прочетете повече?

Propuestas