Триптих: Любов
1.
Една наивно-приказна реалност
бяхме си измислили със тебе
във онова, наричано сега “отдавна”:
възторжено, необяснимо време...
С копнежи по оранжеви миражи
живеехме красиво, необмислено –
щастливо не брояхме дните даже,
а само пълните луни единствено...
И в тая ни действителност магична
аз огъня поддържах да не зъзнеш... ...