Триптих: Любов

1.

Една наивно-приказна реалност

бяхме си измислили със тебе

във онова, наричано сега “отдавна”:

възторжено, необяснимо време...

С копнежи по оранжеви миражи

живеехме красиво, необмислено –

щастливо не брояхме дните даже,

а само пълните луни единствено...

И в тая ни действителност магична

аз огъня поддържах да не зъзнеш...

За мен по-лесно бе да те обичам,

за тебе пък било е – да си тръгнеш...

2.

На птиците инстинкта ни привиква,

душите за гнездене закопняват

природата е щедра и велика,

Животът – двойно вгъната спирала...

А двама щом завъртат се по нея

разпалени от Любовта до бяло

и в сплав една щом двамата се слеят –

спиралата нагоре продължава...

3.

Скъпа искаш ли да хванем

Млечния небесен път –

да вървим по него двама

слели и душа и плът?...

Да не питаме: Къде?--ни

той отвежда и: Защо?--

все във някоя Вселена

има и за нас гнездó!...

25.11.2008.