13.02.2020 г., 16:34 ч.

Триптих: Любов 

  Поезия » Друга
422 0 0

 

Триптих: Любов

 

1.

Една наивно-приказна реалност

бяхме си измислили със тебе

във онова, наричано сега “отдавна”:

възторжено, необяснимо време...

 

С копнежи по оранжеви миражи

живеехме красиво, необмислено

щастливо не брояхме дните даже,

а само пълните луни единствено...

 

И в тая ни действителност магична

аз огъня поддържах да не зъзнеш...

За мен по-лесно бе да те обичам,

за тебе пък било е да си тръгнеш...

 

2.

На птиците инстинкта ни привиква,

душите за гнездене закопняват

природата е щедра и велика,

Животът двойно вгъната спирала...

 

А двама щом завъртат се по нея

разпалени от Любовта до бяло

и в сплав една щом двамата се слеят

спиралата нагоре продължава...

 

3.

Скъпа искаш ли да хванем

Млечния небесен път

да вървим по него двама

слели и душа и плът?...

 

Да не питаме: Къде?--ни

той отвежда и: Защо?--

все във някоя Вселена

има и за нас гнездó!...

 

25.11.2008.                       

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??