Не знам дали помниш как се лети,
не знам дори, дали все още пазиш крилете си
(онези, със сребристото по края),
не знам дали остана чисто небе над главите ни
и дали слънцето помни извивките ти...
Но ако си там, ако ме чуваш
през току-що покълналите облаци,
все още необжарени от човешки дъх,
хвърли мекотата на взора си към мен
и над плетеницата от безумни дъги
напиши директно върху сърцето ми
с непримиримостта и топлата тежест ...