4 апр. 2020 г., 18:41

Тронът на нашата слятост 

  Поэзия » Другая
490 1 0
Не знам дали помниш как се лети,
не знам дори, дали все още пазиш крилете си
(онези, със сребристото по края),
не знам дали остана чисто небе над главите ни
и дали слънцето помни извивките ти...
Но ако си там, ако ме чуваш
през току-що покълналите облаци,
все още необжарени от човешки дъх,
хвърли мекотата на взора си към мен
и над плетеницата от безумни дъги
напиши директно върху сърцето ми
с непримиримостта и топлата тежест ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...

Ещё произведения »