Дневна светлина сред шепоти тъне,
море от болка погледа погълва,
буря черна сърцето връхлита,
свило отдавна изпокъсани от времето платна.
Отдавна си сама,забравена от звездите,
едно огледало в мисълта се пропуква,
това което разбираш е вкуса на светлината,
без дом си днес, а напред единствено тъга.
Накъде е пътя на сърцето,къде е прашния дом,
нека те води тишината и сред гаснещи лъчи,
ти ще отпътуваш надалеч без мен,
там където деня е просто тиха песен. ...