Дневна светлина сред шепоти тъне,
море от болка погледа погълва,
буря черна сърцето връхлита,
свило отдавна изпокъсани от времето платна.

Отдавна си сама,забравена от звездите,
едно огледало в мисълта се пропуква,
това което разбираш е вкуса на светлината,
без дом си днес, а напред единствено тъга.

Накъде е пътя на сърцето,къде е прашния дом,
нека те води тишината и сред гаснещи лъчи,
ти ще отпътуваш надалеч без мен,
там където деня е просто тиха песен.

Отвори очи,болката в тях прегърни
и подари ми тази последна сълза ,
вече си вятър,който гали косите
и се носи над равнини и поляни.

Всичко което чувстваш сега е свобода,
нека щастие да има в твоя поглед,
и усмивка на лицето ти ще грее вечно,
като спомен,сочещ пътя към дома.

Тръгни сега,тръгни веднага,
вратата е пред,ключът е сърцето,
всичко рухва,но ти ще успееш,
забрави за всичко и се върни.

...светлината не ще те изостави,
поеми напред без страх,аз съм с теб,
защото ти ме научи,че обичта е онази светлина,
която ни помага да не се изгубим в мрака на нощта....

....Благодаря ти....