22 dic 2006, 20:44

Твоята сълза... в моите очи 

  Poesía
813 0 2
Дневна светлина сред шепоти тъне,
море от болка погледа погълва,
буря черна сърцето връхлита,
свило отдавна изпокъсани от времето платна.
Отдавна си сама,забравена от звездите,
едно огледало в мисълта се пропуква,
това което разбираш е вкуса на светлината,
без дом си днес, а напред единствено тъга.
Накъде е пътя на сърцето,къде е прашния дом,
нека те води тишината и сред гаснещи лъчи,
ти ще отпътуваш надалеч без мен,
там където деня е просто тиха песен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??