Apr 23, 2021, 2:56 PM
Тя…
Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива,
аз те следвам, скъпа, ти си тъй красива…
Погледът ми срещна твоите очи,
усмивката тъй нежна лицето озари…
И не зная вече, реален ли е тоя свят,
но сега живея и сега се чувствам млад.
В приказката бяла – толкоз топлина,
в тези мигове цъфтеше Любовта.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
... или просто се оглежда в нея...
Благодаря Деа! -
Когато има Любов, светът е нереален
-
А така Скитница... смеха е... Здраве! Благодаря! Ина Благодаря,... нищо, че станаха много главните букви!
-
я виж, ти си бил и много лиричен
защо е с главна буква любовта,
дали защото търси незаето
и мъничко сърце за своя дом
или защото даже и заето,
сърцето търси патоанатом не е ясно кой какво търси, важното е че люляците цъфнаха! -
Стихчето е супер!
А вие двамата ме развеселихте -
Хаха явно като се развълнувам така говоря (пиша в случая)... Не знаех. 😆😂🤣 сигурно се случва заради безалкохолната бира 😆😂🤣 взаимни фенове сме. Кеф кеф
-
Ето тоя словоред чаках... И аз съм ти фен...
-
Фусков, абее защо все ме засрамваш ти мене тъй, бре! 😊 Аз съм фен на тебе, няма да споря! 😄
-
Мене може да ме бива, ама ти си недостижим, дано един ден успееш тия разкази да ги издадеш на книга... Иначе се радвам, че думите са подействали... Благодаря Зиг!
-
Много те бива, човече! И аз се почувствах млад сега. 😊 иначе се чувствам дядка принципно, ама от онез веселите дядковци дето са на всяка манджа мерудия.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
