Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива,
аз те следвам, скъпа, ти си тъй красива…
Погледът ми срещна твоите очи,
усмивката тъй нежна лицето озари…
И не зная вече, реален ли е тоя свят,
но сега живея и сега се чувствам млад.
В приказката бяла – толкоз топлина,
в тези мигове цъфтеше Любовта.